Новини

Луис Суарес: Работата с психолог ми помогна във футбола, а и в живота

news-img

18 Декември 2019

Автори: "Спортс Мениджмънт България" ЕООД и Румен Колев, психолог, работещ в сферата на спорта

Уругвайският нападател на Барселона Луис Суарес претърпя пълна промяна след последната си първична реакция през 2014 година, при която ухапа съперник на терена. В мач от световното първенство по футбол в Бразилия, той заби зъби в рамото на италианския защитник Джорджо Киелини и това му коства солено наказание от ФИФА. Суарес нямаше право да играе в 9 мача за националния си отбор, както и 4 месеца пълна забрана за футболни изяви. Футболистът трябваше да заплати и глоба от 100 хиляди швейцарски франка. Въпреки че Суарес се извини за постъпката си, наказанието не бе отменено.

Случката с Киелини е третият път, в който Суарес ухапва съперник. Преди това той бе наказан за ухапване на други двама футболисти по време на мач: Отман Бакал срещу ПСВ Айндховен през 2010 г. (последва отстраняване за 7 мача), докато играеше в Аякс, и играчът на Челси - Бранислав Иванович през 2013г. (отстраняване за 10 мача). Луис Суарес обяснява ухапването като моментна загуба на контрол: „Да, това е като импулс, като реакция, която не мога да контролирам”.

Все пак той не само призна вината, а и взе мерки за ограничаване на агресията си. Футболистът започна работа с психолога Стив Питърс, който познава от престоя си в Ливърпул, като по-късно разказва за благотворното въздействие в живота му.

„Наясно съм, че трябва да мисля повече, да бъда по-интелигентен, да не държа нещата в себе си. Срещите с психолога ми помогнаха много, не само във футбола, а и в живота ми като цяло”, споделя Луис и допълва, че се наслаждава на футбола повече днес, когато оказва по-малък натиск върху самия себе си. Футболистът успява да владее бурния си характер и инстинктивно поведение на терена, което му помага да се чувства по-спокоен и в хармония със себе си и в личния си живот. Той дори осъзнава, че настроението му влияе на близките му. В интервю преди време Суарес сподели, че децата му са в състояние да променят настроението си за секунда, ако самият той е в лошо настроение след тренировка или мач. „Те са всичко в живота ми, те са радостта вкъщи. Бих дал всичко за тях и бих се променил заради тях”.

Психолозите изтъкват няколко причини за спонтанната проява на агресия на Луис Суарес.

Вътрешният робот

Луис Суарес неведнъж е изумявал, включително съперниците си на терена, със светкавичните си реакции в изключително непредсказуеми моменти в играта. Футболистът има рядкото умение да преценява, почти мигновено, непозната ситуация и да изпълнява блестяща, сложна комбинация от ответни действия. Това умение специалистите отдават на части от мозъка, които функционират твърде бързо, за да бъдат съзнателни. Тези процеси протичат в малкия мозък и в зоната, известна като striatum, където високо сложни умствени операции могат да бъдат частично автоматизирани и да протичат с висока скорост. За да функционират тези автоматични системи, които могат да бъдат определени като много интелигентни вътрешни роботи, трябва да бъдат „изключени” или поне да се „намали звука” и се попречи на частите от мозъка, отговорни за съзнателното мислене и вземане на решения. С други думи, за да разгърне гения си, Суарес трябва да навлезе в психическа зона на относителна безсмисленост. Предимството е, че това позволява на „интелигентните вътрешни роботи” да действат. Недостатъкът е, че сред тях има такива - отрицателни навици, които могат да бъдат освободени, когато съзнателният ум е изключен. И един от тях - за съжаление на Суарес е първичната реакция на ухапване.

Пробуждане

Изявата на гениалност на футболното игрище изисква високи нива на физиологична възбуда - състояние на свръхбудност, включващо висок пулс, разширени зеници, бързо дишане и супер бързи реакции. Това състояние е обичайно за много различни видове емоции - вълнение, страх, предизвикателство, гняв и секс, например.

Суарес се нуждае от пикови нива на възбуда, за да може мозъкът му да изпълни магията си. Само че, ако възбудата стане твърде висока, тя може да насочи човека към заблудено мислене и последващи странни реакции. Пикът в представянето на Суарес може да доведе до объркване, при което емоциите са затънали поради тяхната обща физиологична основа. Така, например, вълнението или страхът могат лесно да бъдат интерпретирани от „интелигентният вътрешен робот” като гняв - оттук и ухапването. Суарес едва ли би могъл да си каже: „О, по-добре да не го правя или иначе ще получа забрана за 9 мача”. Това е, защото частта от мозъка му, способна да възпроизведе тази мисъл, го прави около половин секунда след като „интелигентният вътрешен робот” е активирал ухапването. Когато човек е в това състояние, бавно действащите мозъчни области на съзнавано ниво трудно могат да се съобразят с бързодействащите процеси в мозъка - „интелигентните вътрешни роботи”.

Намаляване на напрежението

Милиони хора по света са склонни да изтърпят болка, като дърпат косата си или дори да се порязват. Най-често причината за самонараняването е, за да освободят напрежение. Въпреки че дългосрочните последствия са лоши - плешивост, белези или, както е в случая със Суарес, забрана за игра, незабавните ефекти са възнаграждаващи, а именно благодатно облекчение от непоносимо напрежение.

В режима на „интелигентен вътрешен робот”, ухапването може да е дало на Суарес този миг на облекчение - последвано, разбира се, от страховито осъзнаване на последствията.

Удовлетворение от ухапването

Може да се тълкува като спекулативно, но все пак съществува и вариант ухапването да е донесло примитивно удоволствие. Малките деца изглежда получават огромно удовлетворение от ухапването, но се научават да го потискат. Ухапването може да се тълкува и като ефективно възпиращо средство срещу агресията в трудна среда.

Тези причини съвсем не извиняват постъпката на Луис Суарес. Просто са посока за обяснението й, както и за коригирането й. Препоръките са „програмиране” на няколко нови процедури на „интелигентния вътрешен робот”, включващи страх от последствия, а и цялостно друг подход в интерпретиране на ситуациите. Точно заради това Луис Суарес претърпя катарзис след работата си с психолог. „Мисля, че всички лоши неща, които съм преживял, са минали. Вярвам, че сега съм на правилния път и се занимавам с хората, които могат да ми помогнат, с правилните хора като Стив Питърс. Всеки има различни начини да се защити. В моя случай налягането и напрежението излязоха по този начин. Има и други играчи, които реагират, като счупят нечий крак или разбият нечий нос. Това, което се случи с Киелини, се разглежда като по-лошо, но мисля, че разбрах защо ухапването се приема толкова зле”.


Заб.: Статията е предоставена на Асоциация на българските футболисти от "Спортс Мениджмънт България" ЕООД и Румен Колев - психолог, работещ в сферата на спорта, по съвместен проект с асоциацията за популяризиране на ролята на психологията във футбола.