Новини

БУФОН: „НАЙ-ДОБРОТО СПАСЯВАНЕ В КАРИЕРАТА МИ“

news-img

04 Ноември 2019

„За феновете няма значение кой си ти. На теб се гледа като на футболистът, идолът. И никой не мисли да спре и да те попита искрено: Хей, как си?“. Вратар номер едно в света Джанлуиджи Буфон е точно от тази категория личности, за които най-лесно приляга клишето, че „каквото и да се каже за него, все ще е малко“. Това е така, но тази статия за италианската легенда е посветен не на футболните му достойнства, а на живота му между декември 2003 и юни 2004 година, който той описва като „най-тъмният период в живота ми“. Шест месеца, в които Буфон преминава през изтощителна депресия, мотивирала го да потърси помощта на психолог. Шестте месеца, които ще бележат завинаги и неговата футболна визитка. Сезон 2003/04 г. ще остане в историята като сезонът, в който Буфон допуска най-много голове (41) в цялата си, вече 28-годишна кариера. Как започва всичко? Смята се, че повратен момент и начало на историята е финалът от Шампионска лига на Ювентус с Милан в Манчестър. Мачът завършва 0:0 в редовното време и продълженията, а Буфон играе страхотно, спасява две дузпи на Сийдорф и Каладзе, но въпреки това отборът му губи двубоя и купата. Буфон, обаче, говори за депресията си от друг ъгъл: „Бях на 25 години, преминах през много промени и бях достигнал една възраст, в която трябваше да порасна и да започна да приемам живота малко по-сериозно. Това оказа огромно влияние върху мен. Започнах да страдам от ужасна тревожност и по средата на мач, краката ми започваха да треперят неконтролируемо. Беше доста страшно. Наближаваше европейско първенство (бел. ред. Португалия 2004 г., в което Италия е в група с България). Идеята да отида на европейското първенство и да изглеждам като глупак беше ужасяваща.“

Буфон започва да споделя със своето семейство и най-близките си приятели, осъзнавайки, че страда „от нещо като заболяване“. „Важно е да искаш помощ и подкрепа, но трябва да си внимателен. Хората нямат против да се чувстваш зле, ако все още се представяш добре. Но, ако споделяш твърде много и изведнъж представянето ти падне, те започват да се съмняват в теб. Клюките започват и съществува реален риск да бъдеш заклеймен. Добре е да признаеш, че си бил нервен след събитието. Но, ако кажеш на хората, че си се впрегнал преди мача, ще стане: Това момче има проблеми, не можем да му имаме доверие. Всеки се плаши от време на време. Това е напълно нормално и всеки, който казва друго, е един лъжец. Аз съм ветеран, при това успешен, и все още се случва да се уплаша. Въпросът е да имаш увереност, за да приемеш своя страх и да се изправиш срещу него. Не да отричаш тези емоции и да опитваш да излезеш от другата страна като победител“, откровен е вратарят.

Преценявайки внимателно ситуацията, Буфон решава да използва психолог, за да излезе от състоянието, в което се намира. Важно е уточнението, че в случая не става въпрос за психиатър, което е спекулация и касае съвсем различна професия. „За мен беше решаващо да не приемам лекарства, не исках да съм зависим от медикаменти, а аз да съм архитект на собствената си съдба. Проблемът беше, ако кажех: Ще си тръгна за два месеца, за да се подобря. Така щях да свърша, защото всеки път след това, ако не бях успял с някое спасяване или нещо друго, този период щеше да ми бъде напомнян. Просто не можех да си позволя да си тръгна за два или три месеца, за да стана по-добре. Реших да се срещам с психолог и това ми помогна в огромна степен. Но все пак, беше нещо, което трябваше да преосмисля. Мислех, че психолозите са хора, които ограбват, метафорично, разбира се, пари от тези, които са неуверени. Но не е така. Те са хора, които са там, за да ти помогнат, и ако намериш добър психолог, може да си позволиш „да се отвориш“ и да говориш за всичко без страхове, а това не е лесно". Вратарят се среща с психолог повече от 6 месеца, когато изведнъж осъзнава, че се чувства по-добре. „Всичко това се случи внезапно. Бях уплашен да излизам на игрището. В абсолютно такова състояние се чувствах преди първия мач с Дания на европейското първенство в Португалия. Играх обаче наистина добре, а и за късмет получих няколко „почивки“ от играчите на Дания, за което бях много благодарен. Все още си спомням чистата радост и чувство на облекчение. Чак след последния съдийски сигнал си дадох сметка, че за първи път от пет или шест месеца краката ми не бяха треперили. Беше като да се преродиш. Самата игра беше ужасна, мачът завърши 0:0. Останалите момчета бяха наистина разбити, а аз бях единственият, който се усмихваше. Само аз чувствах облекчение, че моите собствени проблеми бяха приключили. Не можех да се разстроя. Вече не се притеснявах за тази отвратителна тревожност.“

Буфон винаги е излъчвал тази вибрация „никога няма да ме победиш“, дори в играта един на един с нападател. Действително е шокиращо човек да си помисли за подобна история, свързана с него. Погледнато в ретроспекция, той често е заявявал, че човек трябва да не гледа надолу, а винаги с високо изправена глава. Докато един ден самият той не започва да го прави. „Аз съм слънчев и оптимистичен човек. Мислех си как могат богати и нормални хора да страдат от депресия?“. Така той насочва вниманието ни към един масов предразсъдък. Убеждението, че състояние на депресия е възможно само, ако си „луд“, нестабилен, лабилен или жаргонното „смотан“. Балансът, сигурността, увереността и тази елегантност, които изглеждат вродени и непоклатими качества на вратаря, изведнъж изчезват. Внушителната физика вече не респектира, а способността да се справи с всеки противник и медиен натиск се изпаряват. “Не търся оправдание, но може би това ми състояние е било резултат на ранната кариера, която започнах на 17-годишна възраст. Бях роб на собствения си образ“.

Макар признанието за всичко това да идва 5 години по-късно, благодарение на Буфон дискусията за психиката при спортистите и това, колко уязвими са те, стана доста по-отворена. Без съмнение, той не е единственият футболист от топ ниво, който е имал проблеми с депресията, но е сред малкото, които говорят за това публично. Нещо повече, той направи този пробив в една култура като футболната, която не се чувства комфортно да обсъжда подобни теми. Днес Буфон е лице е на много кампании за популяризиране на откритостта при наличие на психически проблем.

„Бях щастлив с моята кариера, но не бях удовлетворен като мъж, споделя вратарят. В душата ми имаше черна дупка. Дори и днес се боря да разбера себе си. Сега съм много по-спокоен и балансиран, но все още ми харесва да си правя самокритика, да инспектирам себе си и да извлека най-доброто от този живот. Хубавото нещо в живота е да разбереш как да растеш. Депресията те засмуква като блато и ако до теб няма хора, които да ти помогнат, направо си свършен. Дори не можеш да разбереш колко бързо стигаш дъното. Няма място за срам или мислене, когато си в такова състояние.
Да победя депресията бе най-доброто спасяване в кариерата ми“.

Статистиката сочи, че най-висок процент на хората, които обичат футболната игра са мъже в диапазона между 25 и 34-годишна възраст. Отново според статистиката, мъже на възраст 30-44 г. са с най-висок риск от депресия и самоубийства. С други думи, огромната „футболна демография“ е сред най-уязвимите в обществото ни, а на друга част от нея й предстои да стане уязвима. Когато най-уважаваните имена във футбола говорят за това, и дори обсъждат техните собствени битки, както направи Буфон, това прави проблема нормален и дава послание. Няма да е преувеличено да се каже, че като следствие много хора се отварят да говорят за проблемите си и да работят върху тях.

Всички познаваме Буфон като голям вратар, но и голям мъж. Със своите признания за депресията си, и то в детайли, той пожертва безвъзвратно тази част от своята осанка, която го правеше „железен човек“. Но очевидно Буфон няма нужда да е „железен човек“ и реши да задраска „железен“. Сега е просто човек. И в това е крие неговата зрялост и харизма.


В статията са използвани материали от автобиографията на Буфон („Numero 1“), както и негови изявления в западната преса.

Автори: "Спортс Мениджмънт България" ЕООД и Румен Колев, психолог, работещ в сферата на спорта

Заб.: Статията е предоставена на Асоциация на българските футболисти от "Спортс Мениджмънт България" ЕООД и Румен Колев - психолог, работещ в сферата на спорта, по съвместен проект с асоциацията за популяризиране на ролята на психологията във футбола.